Исопът (Hyssopus officinalis) е многогодишно тревисто растение от сем. Устноцветни. Нарича се още лечебен исоп. Наименованието на билката произлиза от гръцката дума „hyssopos”, което означава „свещена билка“.
Още през третото хилядолетие пр. н. е. египетските жреци използвали исоп за ритуално измиване, а народите от Близкия изток са го използвали за прочистване на свещени места.
Исопът се споменава на много места в Св. Писание като билка, която очиства душата от грехове. На практика растението има детоксикиращо действие върху организма. Билката повишава потоотделянето. Точно това е механизма, чрез който тялото изхвърля токсините, чрез така нареченото „изпотяване на токсините“. Народния фолклор разказва, че исопът е намирал приложение за защита срещу вещици.
Вярването в пречистващата сила на исопа не е изчезнало след Моисей. Напротив, тя е изразена и желана с особена убедителност и от цар Давид при дълбокото му покаяние след извършения от него грях със съпругата на Урий. Именно той казва „Поръси ме с исоп, и ще бъда чист” (Пс. 50:9). В православието исопът е символ на покаяние, смирение и пречистване.
Употребата на исоп за медицински цели датира от древни времена. Древните гърци и индийци са използвали исоп за лечение на синини, белези, измръзване, конюнктивит, ухапвания от насекоми и мускулни болки. През Средновековието билката е била използвана за лечение на цяла гама заболявания от епилепсия до змийска атака. Римляните са правели вино от него.
В народната медицина исопът се използва главно за облекчаване на кашлица при бронхити и възпаления на горните дихателни пътища, за лечение на инфекции на носа и гърлото, при възпалени венци и уголемени сливици. Листата от исоп се използват за лечение на проблемен стомах и за облекчаване на някои от симптомите на лошо храносмилане, като газове, чревни спазми, колики и др.
