Ангеликата (Angelica archangelica), позната още като „ангелска билка" и „лечебна пищялка" представлява многогодишно тревисто растение, което принадлежи към семейство Сенникоцветни.
Латинското име произлиза от гръцкото αγγελος (Ангелос) ‒ пратеник, наречено на Архангел Михаил. Вярва се, че именно Архангел Михаил се явил като видение и обяснил магичните сили на растението. Произходът на българското име е неясен, но вероятно е свързан с факта, че от стъбла на пищялки овчарите правят свирки (пищялки), но е възможно да е свързано с използването на растението в различни религиозни, езически ритуали за прогонване на зли сили и защита от вещици.
Ангеликата има древно значение и неясен произход. Тази билка присъства в няколко легенди, а една от тях се свързва с Архангел Михаил, който преди десетилетия донесъл тази билка на Земята по време на епидемията от чума. B тoзи пepиoд блaгoдapeниe нa нeя e бил cпaceн живoтът нa мнoгo xopa, имeннo пo тoзи нaчин лeĸoвитoтo pacтeниe пoлyчилo имeтo „aнгeлcĸa билĸa“, ĸoeтo пpeз гoдинитe cтaнaлo Aнгeлиĸa. Съществува и друго поверие, което казва, че името „ангелска билка" може би и е дадено именно заради външния вид ‒ нежни цветове събрани в сложно съцветие сенник наподобяващи величествен ореол.
Ангеликата е била смятана за свещена билка от скандинавските народи, която има „ангелски сили“ за борба със стомашно-чревните проблеми. От нейното стъбло се прави музикален инструмент, който наподобява флейта. Северните народи я добавят като овкусител към млякото на северния елен. Друг интересен факт за нея е, че красивите й стъбла се захаросват и се използват с декорираща цел.
В Средновековието правели течен екстракт от ангеликата, който рицарите капвали в очите и ушите си и вярвали, че засилва зрението и слуха. В цяла Северна Америка индианците използват множество видове ангелика като хранителни, лечебни и упойващи растения, за пушене при ритуали. В Китайската медицина ангеликата се смята за „женският" еквивалент на жен-шена, заради способността й да хармонизира женския организъм. Вярва се, че удължава младостта и удължава репродуктивния период, възстановява добре енергийния поток по меридианите.
Cмятaнa зa пaнaцeя нa peдицa здpaвocлoвни пpoблeми aнгeлcĸaта билĸa e извecтнa oт дpeвни вpeмeнa cъc cвoитe ecтpoгeнни, xpaнocмилaтeлни, ycпoĸoявaщи и пpoтивoвъзпaлитeлни cвoйcтвa.
Уникалната коренова система на това растение му позволява да натрупва влага по такъв начин, че ангеликата да расте на метър височина само за две седмици. На основата на екстракта от корена на ангелика е създадена цяла поредица козметика. Той обезпечава по-високо ниво на хидратация на клетките на човешкото тяло, и по този начин стимулира производството на еластан и колаген, които са отговорни за поддържането на младостта и еластичността на кожата.
Всички части на ангеликата − стребла, семена, корени се използват в кулинарията и като билка. Стеблата се използват в сладкарството, а семената се добавят в супи, кремове, заради приятния си мускусен аромат. Полученото масло от ангелика е много скъпо и се използва в сладкарската, винено-спиртната и тютюневата индустрия, за приготвяне на храносмилателни горчивки, както и за овкусяване на ликьори като бенедиктински, вермутски, Dubonnet и Chartreuse. Ангелика се използва и при дестилация на джин и абсент.
