Римската лайка (Anthemis nobilis) е тревисто растение, принадлежащо към семейство Сложноцветни. Известна като „благородна лайка“, тя има очарователни цветове, подобни на маргаритки, с бели венчелистчета и наситено жълти центрове, от които се извлича прекрасно етерично масло със силни лечебни свойства. Сладкият, топъл, свеж,плодово цветен и тревист аромат на римската лайка често се асоциира с този на ябълката, откъдето идва и гръцкото название „chamaimēlon“ (на англ. chamomile), което значи „земна ябълка”.
Използването на римската лайка е документирано още от древните египтяни. Те са считали римската лайка за божествено цвете и символ на слънцето, което въплъщавало силата и енергията на бог Ра, способно да събуди тази могъща божествена сила и да помогне на човек в болест и нищета. Етерично масло от римска лайка е било използвано при балсамирането на фараон Рамзес.
Сведения за използването на римската лайка за медицински цели са налични и по времето на древен Рим и Гърция, когато за нейните свойства пишат видни представители на това време като Хипократ, Гален, Асклепий и Авицена в работата си „Канонът на медицинската наука“. Описание на римската лайка може да се намери също така във фундаменталната работа на римския учен Плиний „Естествена история".
Римляните използвали римската лайка за ароматизиране на напитки и тамян, както и за лечебна билка за борба с болестите. В древна Гърция и древен Рим жените са изсветлявали косите си като са ползвали поташ с пудра на прах от изсушени жълти цветчета на римска лайка.
Древните тибетски лечители смятали римската лайка за „вълшебно" растение на младостта и правели еликсири, които избистряли тена и насърчавали здравето и дълголетието.
Лекарите в цяла Европа и в ранните селища на Америка са включвали римска лайка в лечебните си торбички, тъй като тя е лекувала болка, възпаление, алергии и храносмилателни проблеми напълно естествено и без странични ефекти. В „Обратно в Едем" Джетро Клос препоръчва на всеки да „събере торбичка цветя от лайка, тъй като те са полезни за много заболявания". Хората са я използвали и като естествен дезодорант, шампоан и парфюм.
Интересн факт е, че лечебните свойства на римската лайка не важат само за хората. Ако растението изсъхне и не може да процъфти, засаждането на римска лайка наблизо би могло да подобри здравето на болните растения.
Растението с божествен аромат е известно като билка за пречистване и защита от психически или магически атаки, и може да се използва в инхалации за сън и медитация. Римската лайка спомага общуването ни с ангелски създания по време на медитации и визуализации и помага на търсещия в полето на астралното, където предпазва от демонични същности.
В редица народни магически традиции, особено тези на американския юг, римската лайка е известна като щастливо цвете, от което се прави венец около косата, за привличане на любовник или се носи в джоба, за общо щастие. Неслучайно билката е наричана „магьосническа тревичка“.
От незапомнени времена, цветята на римска лайка са били използвани като натурален оцветител, който придава на косата не само приятен златен оттенък, но я прави силна и блестяща.
