Oрехът (Juglans regia) е широколистно дърво от семейство Орехови, включващо около двадесет разновидности. Достига до 40 м. височина и диаметър на короната около 20 м. Цъфти в края на април и началото на май и плододава през септември. Живее около 200 години но съществуват екземпляри с рекордна възраст – 500 и дори 1000 години! Именно поради тяхното дълголетие в Римската империя били смятани за свещени дървета.
Орехът е смятан за едно от най-древните растения на Земята – растял е още през терциера, т.е. преди десетки милиона години. Един цитат от библейските книги, обяснява как е бил сътворен светът и каква роля играе ореха в сътворяването му „…Станала земя, и то отначало станала като тепсия голяма, а сетне като харман, в средата на който Господ посадил орех и завързал златна люлка, на която се залюлял и заспал”.
Според една от многобройните легенди, свързани с ореха, чудотворният жезъл на Мойсей е бил с орехова резба, която е била направена от орехово дърво, виреещо в райската градина. Св. Патрик, почитан от всички ирландци, също е имал жезъл, изработен от орехово дърво.
Първите писмени сведения за ореха в Европа се отнасят към VI век преди н.е. Плиний свидетелства, че в Гърция орехът бил пренесен от градините на персийския цар Кир II Велики.
Легенда за ореха гласи, че дъщерята на гръцкия цар Карий била възлюбена на бог Дионисий, но се случило нещастие и девойката умряла. Тогава Дионисий я превърнал в орехово дърво, а Артемида занесла печалната вест на Карий и му заповядала да построи храм в своя чест. Колоните направили от дърво във формата на млада жена и ги нарекли кариатиди − нимфи на гръцкия орех.
Съвременните историци смятат, че родина на ореха е Иран или Индия, а някои сочат Китай или Япония. Френска експедиция открила печени черупки от орехи на повече от 8000 години в земите на днешен Ирак ‒ Вавилон. Това се доказва и от писанията на хората от Месопотамия. На глинени плочки било отбелязано, че орехови дървета се садят масово в прочутите висящи градини във Вавилон.
В Европа орехът се разпространява благодарение на търговията по протежение на Пътя на коприната ‒ маршрут между Азия и Близкия изток. В северна Европа орехът бил внесен от Персия, където се отглеждал само за кралски особи. Оттук произлиза и името му „Персийски орех“. Чрез интензивната морска търговия през следващото столетие, орехът се разпространил в целия свят.
Здравните ползи на орехите са били известни от незапомнени времена. Лечителите на древността Авицена и Хипократ описали техните удивителни свойства и ги препоръчвали за укрепване на дейността на мозъка, сърцето и черния дроб, както и за нормализиране на храносмилането. Платон изградил теория, че орехите се движат и могат да мислят. Според гръцкия историк Херодот в античния Вавилон жреците строго забранявали на простолюдието да консумира орехи, тъй като подобряват мозъчните функции, от което то не се нуждае. Плодът на дървото, поради неговата специфична форма, наподобява формата на човешкия мозък и затова от древни времена в митологията, в културата както на азиатските, така и на европейските народи към ореха има специално отношение.
В различните държави има различни поверия, митове и легенди, свързани с ореха. В Гърция орехите били символ на богатство, а в Рим се смятали за много важен аксесоар от всяка сватба. В българската традиционна култура орехът е почитан като свято дърво не само заради вековното му съществуване, но и като ценна храна и лекарство. Орехът е пазител на дома и носи здраве, дълголетие и плодородие.
