Обикновеният здравец (Geranium macrorrhizum) – известен още като градински или див здравец е многогодишно растение от семейство Здравецови. Срещат се около 422 видове здравец, които виреят в умерен климат, както и в планините в тропичните области, най-вече в източните части на Средиземноморието. Цветовете са разположени на дълги дръжки поединично или в рехави съцветия. Обагрени са в сини, лилави, виолетови, розови и пурпурно-червени тонове. Във всяко от тях са локализирани по десет медоносни тичинки. Растението е силно мъхесто и се отличава с изключително наситен аромат.

Българското наименование на това лечебно растение съвсем не е случайно. Коренът на думата идва от „здраве“, вероятно защото растението е богат източник на етерични масла, полифенолни съединения, танини, катехини, витамин С и антиоксиданти, които са носители на много здравни ползи.

Прилага се широко в народната медицина, присъства в българските народни традиции и фолклорни обичаи като символ на здраве, дълъг живот, бодрост и подмладяване, и дори името му е символно натоварено с вярата, че носи здраве и благополучие. Китка здравец дарявали момите на своите любими, свещениците със здравец разпръсквали чудодейната светена вода по венчавки и кръщенета и на големи църковни празници.

Красивата билка се свързва с легенда, която разказва как през есента, когато жеравите отлитали на юг, един от тях се отделил от ятото, паднал на земята и замръзнал. Докато умирал с копнеж гледал към безкрайната небесна шир и от очите му се отронила сълза.Там, където тя паднала, през пролетта поникнало чудно красиво цвете, което с окраската си напомняло лазурното небе, по което копнеел жеравът. В много езици наименованието на здравеца произхожда от думата жерав.

Преди години изследователи са провели със здравеца следните опити: на повърхността на листата на растението капват течност с милиони стафилококови бактерии. След три часа повечето от бактериите умират. Изследванията се задълбочават. Изследователите поставят здравеца в кутия. На разстояние 0,5 м от листата на билката слагат пластини, на които капят разтвор с микроби. След шест часа в съседство със здравеца всички микроби загиват. Изследванията показват, че здравецът отделя във въздуха бактерицидни вещества, които убиват микробите. Затова растението все по-често се използва за производството на препарати с бактерицидни свойства.

Листата и корените на здравеца се използват в народната медицина при простудни заболявания, стомашни разстройства, кожни възпаления, заболявания на черния дроб и бъбреците, хипертония, туберкулоза, малария, зъбобол, ревматизъм и за успокоение на нервната система.

Здравецът намира приложение и в традиционната медицина за приготвяне на лекарства, както и в козметиката за производството на кремове, балсами, шампоани и други.

Самото име на лечебната билка доказва, че тя е помагала на хората от столетия насам и поради тази причина е заслужила своето място на водач сред незаменимите дарове на природата.

Здравецът е получил най-скъпото име за най-ценения дар – здравето. Той притежава лечителска сила, в която поколения наред са вярвали безусловно.