Мента

Мента (Mentha arvensis) е многогодишно тревисто растение, принадлежащо към сем. Устноцветни. Цветчетата на растението са събрани в съцветия по върховете на стъблата. Листните цветове са оцветени от тъмно зелено и сиво-зелено до лилаво и синьо, а понякога са бледо жълти.

Ментата е едно от най-известните лечебни растения. Археолозите са открили листа от мента в египетските гробници. Според гръцката митология растението води началото си от нимфа Минта (Minthe), която е превърната в растение от Персефона – царицата на подземното царство, съпругата на Хадес. Тя е ревнувала Хадес от съперницата й. Хадес не е могъл да се противопостави на превръщането на Минта в растение и когато разбрал за стореното от своята съпруга, Хадес направил така, че Минта да ухае несравнимо свежо, чисто и божествено. Древните римляни ароматизирали с ментата домовете, залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът на мента активира мозъчната активност, укрепва ума, подобрява концентрацията и паметта. Тогавашните студенти носели венци от ароматното растението.

От хилядолетия ментата се използва като символ на гостоприемство. В древна Гърция тя се е втривала в масите, за да приветства гостите. С нея прочиствали въздуха в храмовете и домовете.
През Средновековието, когато ухапванията от кучета били често срещано явление, за лечение на раните е използвана ментата. Растението се стривало със сол и се нанасяло на ухапаното място. Според билкаря Паркинсон билката е била добавяна, за да ароматизира водата за къпане и да укрепи нервите и мускулите.

Аристотел забранява на войниците да използват билката преди битка, тъй като смятал, че растението намалява желанието за водене на бой. Според сведения на билкарят Джон Джералд от 1568 г. ароматът на растението весели сърцата на хората. В Библията се споменава, че ментата е използвана от фарисейте за плащане на десятък. Тя е била скъпо средство за обмен на стоки. В Испания и в Централна и Южна Америка, ментата е известна като „Hierba Buena”, което означава „добра билка“.

В народната медицина ментата е широко разпространена като билка за лечение при гадене, виене на свят, безсъние, главоболие, депресия, зъбобол и лош дъх. Ментата е ефективно растение за борба с метеоризма или раздразненото черво. Признава се и неговата ефективност при инхалации, по време на пристъпи на кашлица или настинка. Използва се при кожни проблеми, намалява мускулната болка и се бори срещу малкия сърбеж (ухапвания от комари, екзема и др.).