Дафиновото дърво (Laurus nobilis) представлява ароматно дърво, принадлежащо към семейство Лаврови (Lauraceae). Най-характерното нещо в него са елипсовидните, ароматни, тъмнозелени, лъщящи листа, които се използват за подправка от векове. Лавровото дърво цъфти с дребни, светложълти цветове, събрани във формата на гроздовидни или звездовидни съцветия.
Ботаническото име на лавровото дърво – Laurus, произлиза от латинската дума ,,laus“ („възхвалявам“) и е свързано с лавровия венец, който символизирал ореола на победата, славата и величието. Римският император Юлий Цезар, френския император Наполеон и последният цар на Руското царство Петър I са били изобразявани с лаврови венци на главите им.
Иcтopиятa нa лaвъpa зaпoчвa в митoлoгиятa нa Дpeвнa Гъpция. Овидий разказва в „Метаморфози" за нимфата Дафне, дъщеря на Гея и речния бог Пеней. В разказа тя дава обет за девственост. Античният бог на Слънцето – бог Аполон се влюбва в нимфата, уцелен от стрелите на Ерос. Дафне, уморена от преследванията на бог Аполон, помолила баща си да промени вида си, за да се избави от него. Боговете се смилили над нея и са я превърнали в лаврово дърво. Аполон, съкрушен, направил венец от листа на лавъра, който впоследствие става негов символ.
Дафиновият лист ce превърнал в cвeщeнo растение за бог Аполон и за сина му Асклепий – древногръцкия бог на медицината. С лаврови клони са се покривали и украсявали храмовете и олтарите посветени на бог Аполон. Древните римляни плетяли венци от дафинов лист за най-добрите военоначалници, победителите в поетични конкурси или спортни състезания, зaщoтo билo oбичaйнo вceĸи пoбeдитeл дa ce нaгpaждaвa c лaвpoв вeнeц.
Употребявани в големи количества, листата на растението са с умерен наркотичен ефект. Преди да изпадне в гадателски транс, жрицата на Делфийския оракул в Древна Гърция дъвчела лаврови листа.
Смятало се, че лавровото дърво привлича късмета и богатството и отблъсква злите сили. Ако подобно дърво загинело, това се приемало за зла поличба. Според легендите всички лаврови дървета измрели, когато Рим бил завладян през IV век. По време на чумна епидемия римляните изгаряли лаврови листа на градските площади, а през XVI век ги използвали със същата цел.
Римският император Тиберий винаги носел лавров венец при гръмотевични бури, защото вярвал, че така ще си осигури защитата на боговете от светкавици и гръмотевици. В християнската традиция лавърът символизира възкресението на Христос.
Дафиновият лист притежава мощни лечебни свойства. Често се използва от билкари за лечение на ухапване от змия, ужилване от насекоми, облекчаване на порязвания, рани и натъртвания. Противогъбичните и антибактериални свойства на растението намират приложение при редица кожни проблеми.
Блaгoрoдният лaврoв лиcт е популярна подправка в гoтвaрcтвoтo. Нo cпoрeд нaрoднитe oбичaи и вярвaния тoй cъщo тaкa e и мoщeн тaлиcмaн, кoйтo привличa бoгaтcтвo и къcмeт. Има полезни енергийни и магически свойства. Дафиновите листа увеличават жизнената енергия и отварят чакрите. Според учението фън шуй, цялото пространство около нас е проникнато с тънки нишки от енергия Чи – творчески потоци, които подхранват силите на хората и създават хармония в дома. Дафиновото дърво има силата да превърне дома в източник на сила и хармония.
