Обикновената мащерка (Thymus vulgaris), известна още като бабина душица, е представител на сем. Устноцветни. Цветовете са червено-виолетови, дребнички, събрани по много в пазвите на връхните листа.
Родом от слънчевите хълмове на Средиземноморието мащерката е един невероятен природен дар за нашето здраве. Гръцкото име на мащерката е „Thymus“, което се превежда като сила и смелост. Гърците използвали уханната билка като тамян в ритуалните си жертвоприношения, за омилостивяване на боговете и за пречистване на въздуха.
Легенда гласи, че сълзите на красивата Елена се превърнали в ароматна мащерка. След вана, древните гърци масажирали телата си с благовонни масла, извлечени от мащерка и хвърляли стръкчета от билката в огъня, а уханията от дима стигали до боговете.
През Средновековието са знаели за дезинфекциращите свойства на билката и са я използвали по време на епидемии от проказа, холера и чума, като хвърляли от билката в огньове.
От надземната част на мащерката се извлича етерично масло, чиято главна съставка е тимолът, който има бактерицидно действие. Тимолът, заедно с други нелетливи флавоноидни антиоксиданти увеличават антиоксидантния капацитет на мащерката до такава степен, че я правят да заеме първото место в листата на антиоксидантните храни. Прясната мащерка е важен източник на витамин С, а сушената мащерка – на калций, манган и витамин К.
Народна медицина използва мащерката при простудни заболявания, затруднено дишане, отслабване на сърдечната дейност, епилепсия, киселини в стомаха, главоболие, нервни болести и безсъние. Като лекарство мащерката помага при анемия и стимулира образуването на кръвта. И днес се използва за успокояване на пристъпите на кашлица, особено при грип, бронхит и простудни заболявания чрез спазмолитичния си ефект.
Мащерката има широко приложение като подправка, билка и лекарство. Като подправка се използва за овкусяване на дивечово месо и по-мазното месо, защото помага при храносмилането му. Мащерката се използва и при приготвянето на ликьори.
