Винена лоза
image

Лозата (Vitis vinifera) е многогодишно лиановидно растение от семейство Лозови. Богата палитра от багри ‒ виолетово, тъмносиньо, черно, златно, червено, зелено, розово и бяло, изпъстря листата и плодовете на лозата през есента. Гроздето улавя енергията и живителната сила на слънцето, символизира плодородие, радост от земния живот, страст, красота.

Лозата е божествено дърво на живота, но също символ на Христос и християнската църква. Виното е ценено като божествено благословение. То тайнствено преобразява, разкрива истини и вдъхновява. Като символ на Христовата кръв, виното участва  в Светото Причастие.

Лозата е най-древната култура на земята. Според изследвания на палеонтолози, отпечатъци от вкаменени гроздови листа, парчета стъбла и семена, открити в Северното полукълбо от неогенови и палеогенови отлагания (на възраст около 2,58–66 милиона години), показват дългото съществуване и широкото разпространение на рода Vitis.

Археологическите находки подтвърждават факта, че с отглеждането на лозя се занимавали още преди около 6000 – 8000 в Асирия, Египет, Вавилон и Средна Азия. В писмени  извори се съобщава, че по време на строителството на Соломоновия храм на работниците били раздадени 20 000 бата вино. Това свидетелства, че 1 000 години преди н.е. в Средиземноморието е съществувало лозарство.

 Подробности за производството на грозде и вино, фигурират в древноегипетските йероглифи от 4-та (2400 г. пр.н.е. ), 17-та и 18-та династия на Египет. Съществуват писмени сведение, че древните гърци, финикийците и древните римляни са използвали гроздето както за производство на вино, така и за храна. В Стария Завет се разказва, че първият човек, който засадил лозе след Големия Потоп и открил виното, бил Ной. След като излязъл от ковчега в планината Арарат  той започнал „да обработва земята и засадил грозде. И пил той от виното и се опиянил.“

Гроздето се споменава едва ли не във всеки древногръцки мит и най-вече в легендите, посветени на могъщия му покровител ‒ бог Дионисий. Легенда разказва, че бог Дионисий, горчиво оплаквайки смъртта на своя любимец Ампел, превърнал тялото му в гъвкава лиана с гроздове и нарекъл растението „ампелос", а от душата му сътворил нова звезда − Виндемиатрикс. И сега може да се види на небето или на звездната карта в съзвездието Дева.

Според тракийския народ упояващият ефект на виното помага на жреците да влязат в контакт с боговете, така траките изпадали в екстаз и дълги разговори с тях.  Поради това те създават култ към тази гроздова напитка. За почитта към виното и гроздето свидетелстват и други факти. В древногръцката литература често се споменава виното, в частност в „Одисеята" на Омир. Върху щита на Ахил изкусния Теферт сред другите изображения от злато изобразил и голямо лозе отрупано с грозде.

Изследванията върху гроздовото семе започват преди няколко десетилетия, провокирани от „френския парадокс”. Оказало се, че във Франция процентът на хората със сърдечно-съдови заболявания е изключително нисък. Учените установили, че тайната се крие в тяхното прочуто червено вино. Последвалите проучвания доказали, че олигомерните проантоцианидини, съдържащи се в големи дози в семките на тъмното грозде, предпазват от заболявания на сърцето. Гроздето е от най-полезните за човека плодове, със своите хранителни и биологично активни вещества. Съдържа почти всичко необходимо за здравия организъм и доставя енергия, колкото млякото. Вероятно затова гроздовият сок е определян от експертите като „растително мляко".

Свързани продукти