Хвойната (Juniperus communis) е иглолистно вечнозелено дърво или храст от семейство Кипарисови. С неподражаем смолист мирис на борови иглички и ароматни плодове, хвойната е ярко, проспериращо и енергично растение, което от древни времена се използва за целебни, терапевтични и умилостивителни цели от много цивилизации.
Най-древният източник, в който се споменава за хвойната е Библията. По времето си фараоните я използвали за опушване на религиозни сгради и като една от съставките за прогонване на злите духове. Препратки към нея са намерени и в редица римски документи. Във фармакологичната енциклопедия на Диоскорид от първи век е описано, че шишарките от хвойна имат противозачатъчни свойства.
На Стария континент хвойната била използвана като реликтно лечебно растение, най-често за религиозни церемонии. Хвойновите клони са били изгаряни в езически обреди, с цел предпазване от нечисти духове, змии и болести. В древен Египет са вдишвали парите при изгарянето на хвойната за подпомагане на естествените обменни и пречистващи процеси в тялото. В Древна Гърция и Рим са смятали хвойната за най-добрия начин за лекуване при ухапване от змия.
През Средновековието, по време на епидемии, хвойната е била използвана за опушване на стаи като дезинфектант. Прилагали я навсякъде за борба с чумата и други заразни болести, ĸaтo xoлepa, ĸopeмeн тиф и чyмa. Във френските болници по време на епидемии от варицела изгаряли хвойнови клонки. Също така клоните на хвойната са били изгаряни, за да се дезинфекцират кораби, идващи от райони, където са настъпили епидемии.
Индианците в Северна Америка я използвали за лекуване на кожни заболявания и отворени рани, ставни и костни заболявания. Те оставяли болните в хвойнови гори, където въздухът бил наситен с ценни летливи вещества, за подпомагане на оздравителните процеси.
Хвойновата дървесина, използвана като строителен материал, се отличава с по-висока устойчивост и имунитет срещу дървесни червеи. В Русия са изработвали съдове от дървесина на хвойната. Интересен факт е, че поставеното в такъв съд мляко не може да се вкисне дори в горещ ден.
През 16-ти век средновековните алхимици успяват да получат и етерично масло от хвойна, което се използва за медицински и козметични цели. И днес етеричноto масло от хвойна се използва в езически ритуали, като част от някои лекарства, за производството на козметични продукти и парфюми. Нотки на шишарки от хвойна в мъжки парфюми носят безгранична жизнена енергия, разказващи за преживяване в средиземноморската гора, завършващо с прекрасен изглед към изгрева над морето на хоризонта.
