Истинската лавандула (Lavendula angustifolia) е декоративен ароматен вечнозелен полухраст с красиви сребристо-виолетови цветове, от които се произвежда най-използваното в света етерично масло повече от 2500 години. Името нa pacтeниeтo пpoизлизa oт лaтинcĸaтa дyмa „Lаvеrа“, ĸoятo в буквален превод oзнaчaвa „зa миене“, защото още древните римляни са добавяли цветове на лавандула в ароматни и релаксиращи вани.
Лвандулата съпровожда човека от дълбока древност, като е оставила дълбок отпечатък в религиозната култура и митология. В древността християните смятали, че растението лавандула е пренесено от Едемската градина. В един мит се казва, че за да облекчи живота на земята на изгонените от рая Адам и Ева, Бог им подарил полезни треви. Сред тях били розмарин и лавандула - розмарин за поддържане на духа, лавандула за наслада на душата. Друга красива християнска легенда твърди, че очарователният аромат на лавандулата й е подарен от самата Дева Мария в знак на благодарност, че върху лавандулов храст сушила дрешките на малкия Иисус.
Древните египтяни отглеждали лавандула в свещената градина на Тива. Скъпоструващите благовония от лавандула били важни за международната търговия и съпровождали знатните хора през целия им живот и дори след смъртта ‒ лавандула използвали в процеса на мумификация в древен Египет. През 1922 година в запечатаните урни с благовония на Тутанкамон били намерени остатъци от лавандула, а ароматът им се запазил 3000 години.
Древните Римляни използвали лавандулата, като опушвали домовете си с горяща клонка, за да се предпазят от насекоми. В арабската медицина, лавандулата е била използвана като отхрачващо и спазмолитично средство.
Древните култури вярвали, че лавандулата помага за пречистване на тялото и ума. През Средновековието приписвали на лавандулата възможност да плаши дявола и вещиците, затова тя станала задължителен атрибут при ръкополагането на свещениците и била обявена за свещено растение от католическата църква. Суеверните жители носили кръстчета от изсушени съцветия или ги закачвали на входа на домовете си.
В ерата на Ренесанса, през XIV век, знатните жени на Европа вече използвали първите парфюми, в чиито композиции е била използвана лавандулата. Растението станало символ на любовта, красотата и изискаността.
По време на голяма чума в Лондон, хората завързвали букети от лавандула по китките си, за да ги предпазва от инфекциите и бактериите.
В народната медицина лавандулата се използува за стимулиране на храносмилането и като спазмолитично средство. Запарка (отвара) от лавандула се използва при нервна възбуда, неврастения, ухапвания от насекоми, изгаряния, парализи, шизофрения, газове, гастрит, акне, безсъние, световъртеж и главоболие (като се втрива около слепоочията). Лавандуловите съцветия отблъскват насекомите, а няколко капки масло върху възглавницата помагат за справяне с нарушения на съня, облекчаване на тревожността и депресията, понижаване на стреса и релаксация.
