Кориандърът (Coriandrum sativum) е едногодишно тревисто растение от сем.Сенникоцветни. Той е една от най-значимите култури, използвани за подправки и за дестилиране на етерично масло. Наименованието на ароматната подправка, употребено за първи път от гръцкия автор Плиний, не произлиза от нейните терапевтични, ароматични или кулинарни качества, а по ирония на съдбата – от силния мирис на дървеници на незрелия плод. Името кориандър произлиза от гръцката дума „koriannon“, която буквално означава „дървеница“, производна на гръцката дума koros „насекомо“ и пълното ботаническо име на кориандъра е „култивирано растение с мирис на дървеници“. Поради тази миризма семената на кориандъра не се употребяват в неузряло състояние. Към края на лятото плодовете му стават светлокафяви и добиват приятен сладък и пикантен аромат.
Кориандърът произхожда от Мала Азия, въпреки че някои изследователи посочват, че Източното Средиземноморие също трябва да се счита за родно място на растението. Споменава се в древни санскритски писмени източници, в които се говори за кориандър в градините на древна Индия преди около 7 000 години. Семена на кориандър са открити в една от гробниците на 21-вата египетска династия преди около 3 000 години, а по късно и в пещери от времето на древен Израел.
Според исторически източници кориандърът е бил използван от древните гърци като афродизиак. Гръцкият лекар Диоскорид е смятал, че консумацията на подправката повишава мъжката потентност. Основателят на научната медицина Хипократ го предписвал като медикамент, но също така е препоръчвал с него да се ароматизират вината, с което значително се увеличавал полезният им ефект.
В китайската митология се е смятало, че семената на растението кориандър притежават способността да осигурят безсмъртие. В „1001 нощ“ или „Арабски нощи“, книга, създадена преди повече от 1 000 години, семената от кориандър са споменати като част от смес, за която се е смятало, че може да помогне на бездетен мъж да има потомство.
Кориандърът се споменава в Библията, в Стария Завет (Изход 17:31), където описанието на манната небесна, с която са се хранели Мойсей и неговото племе в продължение на 40 години, докато са се скитали из пустинята, много напомня семена от кориандър „Тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед”.
През Средновековието и по времето на Ренесанса кориандърът е бил добавян към любовни отвари, тъй като се е смятало, че има качества на афродизиак и стимулира страстта, особено когато се консумира заедно с вино.
Древноиндийската лечебна система Аюрведа разчита на ценните свойства на ароматната подправка за поддържане функциите на черния дроб, за борбата с бактериалните и респираторни инфекции, за подпомагане на храносмилателния процес, за пречистване на черния дроб и бъбреците.
Много хора смятат вкуса на свежите листа от кориандър за отблъскващ и го описват като горчив и подобен на ароматен сапун, но семената на кориандъра са приятни на всички, а освен това са много ефикасни в контрола върху нивата на кръвната захар и в намаляне на инсулиновата резистентност и отделянето на инсулин, което ги превръща в суперхрана за хората, страдащи от диабет.
Кориандърът е медоносно растение. Нектарът на кориандъра е силно зависим от климатичните условия и обикновено растението го произвежда на всеки пет до шест години, което прави този мед рядък и скъп. Медът от кориандър, наричан още „мъжки мед”, защото увеличава мъжката потентност, съдържа голямо количество етерични масла, които му прибавят остър аромат, характерен кехлебарен цвят и изключителни лечебни свойства, които подпомагат дихaтелната, сърдечната и чернодробната функция.
