Розмаринът (Rosmarinus officinalis) е ароматен вечнозелен храст с листенца като иглички на бор. Цъфти с множество дребни виолетови, сини или бели цветове. Когато се разтрият листенцата на розмарин, те отделят силен сладникав аромат на камфор, напомнящ мириса на бор.
Родовото име „Rosmarinus“ произлиза от латинските думи „ros и marinus“, със значение на „Роса от морето“ заради морскосиния цвят, в който розмарина цъфти и факта, че дивият розмарин често расте близо до средиземноморските брегове. Според една легенда от древногръцката митология, когато Афродита е излязла от морето е била увита в клонки от розмарин, а това дава допълнителен мистицизъм към името на билката.
На гръцки името на билката означава „Тамянът на цветята и дърветата”. Той е един от най-старите аромати, използвани за тамян. Розмаринът заема специално място в древногръцката религия, тъй като е широко използван за освещаване и украсяване на олтари, храмове и свещени места. Древните гърци, египтяни и римляни са почитали розмарина като свещен символ на любовта. Те са използвали билката за подобряване на паметта и концентрацията и за защита от зли сили и кошмарни сънища. Твърди се, че в древна Гърция учениците поставяли клончета розмарин в косата си, докато учат за изпити. Според изследователите, ароматът на растението е свързан с подобрена дългосрочна памет. Най-известната литературна реплика в тази връзка е диалогът между Хамлет и Офелия, когато тя му казва: „Ето розмарин, който е за спомен – моля ти се, мили, помни ме!".
Още през XIV век били известни тонизиращите, болкоуспокояващите и антисептични свойства на розмариновото масло, поради което става главна съставка на един от първите парфюми на алкохолна основа в Европа ‒ водата на унгарската кралица. Жизнена и пълна с енергия до дълбоки старини, кралица Елизабет отдава това на прочутата в цяла Европа „вода“, произвеждана предимно от дестилиран розмарин.
Християните в Северна Европа смятали, че билката запазва спомените и често била полагана в гробове или символизирала вярността на влюбените. Във Франция по време на чумната епидемия се правело вино с розмарин и се оставяли клонки пред вратата като защита срещу пагубната болест. Старите хора казват, че розмаринът расте 33 години, за да достигне възрастта на Христос, когато е бил разпнат.
Векове преди изобретяването на хладилника, розмаринът се използвал за съхраняване на меса и други храни. Заради силното му антиоксидантно действие, хората увивали месото в смачкани листа на розмарин. Свежестта се запазвала, а миризмата и вкусът оставали приятни.
Розмаринът се използва обширно в магически заклинания и формули от древността но най-известен е с пречистващите си и защитни свойства. Използва се в ритуали за пречистване и разваляне на магии.
В шаманизма магическите свойства на розмарин са били използвани по време на астралните пътешествия на енергетичното тяло в „задгробния свят“. Розмаринът засилвал способността на шамана да постигне състояние на медитация или транс при което се отделя астралното от физическото тяло.
Днес модерната наука доказва, че розмаринът може да подобри лошото храносмилане, да облекчи мускулните и ставните болки при локално приложение и да неутрализира патогените, причинени от храните. Магията на билката се проявява също така в способността й да действа на настроението като енергизиращ майски дъжд и да изпълва сърцето и ума с желание за много живот и знания.
