Белият бор (Pinus sylvestris) е вечнозелено иглолистно дърво от семейство Борови, достигащо височина до 40 м. и възраст до 600 години. Среща се в по-голямата част от Северното полукълбо на височина до 2200 м.
Белият бор е едно от най-старите познати лечебни растения. Той от дълбока древност е бил възпяван от поети и обожествяван от древните фригийци (тракийска племенна общност в Мала Азия), които го почитали, като свещено дърво, а неговите плодове ‒ шишарките, като символ на плодородие.
От векове белият бор е познат с упойващия си и дезинфекциращ аромат, както и с изпусканата от него лечебна смола, но малко известно е, че ювелирният кехлибар се образува от смолата му. В далечното минало наричали неговите медено-жълти късчета смолисти сълзи, изплакани в древни исторически времена преди около 10 млн. години от предшествениците на този иглолистен вид.
При археологически разкопки през 1889 г. на централния град на древната Шумерска държава били открити хиляда глинени клинописни таблици, в една от които имало 15 лечебни рецепти с вещества от растителен, животински и минерален произход. Тази ценна находка, датираща от преди 5 хилядолетия, показва, че древните шумерски лечители са познавали добре лечебните свойства на растителните масла и смоли, като за компреси и лапи използвали изсушени борови и елови иглици.
В Древен Египет смолата от бял бор е била част от състава и тайните ритуали на балсамирането. Боровата смола е била включена в една от най-популярните древноегипетски противозачатъчни рецепти като средство против нежелано забременяване.
Както е известно, виното е дар от боговете и, съвсем естествено, Древна Гърция е негова люлка. Множество документи дават основание да се твърди, че при доброто вино преобладавал мирисът на смола. Още повече, че върху антични амфори ‒ някои открити край Созопол ‒ археолозите открили следи от борова смола. Легенда гласи, че самият Дионисий е разкрил тайната на хората, които ползвали боровата смола не само за запечатване на съдовете с вино, но и като естествен консервант, доказал антибактериалните си свойства. И днес, добавената борова смола във виното се счита за една от най-старите традиции във винопроизводството.
Великият Авицена препоръчвал отвара от цели шишарки като размекващо и очистващо гъстите секрети в бронхите при пневмонии, а също като ранозарастващо средство. Според твърдението на Авицена, дори димът от изгаряната борова дървесина има лечебен ефект. В продължение на векове северните народи, пътешествениците и моряците са използвали отвара от борови иглички, за да лекуват скорбут. През Средновековието боровата смола се е използвала в строежа на плавателни съдове.
Някой индиански племена наричали белият бор „Стражът на небето“, заради височината и стремежът винаги да бъде по-високо и така да уловя слънчевите лъчи. Това е поверие, което се споделя в много народи, които го наричат „Господарят на светлината“.
Съществуват легенди за „сибирско здраве и дълголетие“ което до голяма степен се дължи на уникалните климатични особености на Сибир, наричан още „зелените бели дробове на планетата". Названието му се дължи на вечнозелената северна красота на иглолистните гори от бял бор. Ароматът на борови и елхови клонки дезинфекцира въздуха, благодарение на фитонцидни летливи вещества, които се отделят от игличките. Иглолистната терапия е доказан метод за борба с много заболявания, както и за тяхната навременна профилактика в продължение на хиляди години.
