Етеричното масло от мащерка хт. тимол (Thymus vulgaris ct. thymol) е мощен имуностимулатор при инфекциозни заболявания. Има отлични експекторантни (отхрачващи) свойства и изразено антибактериално действие. Това го прави много ефективно при остри респираторни заболявания, грип, хрема, фарингит, тонзилит, брохити, влажна и спастична кашлица. Притежава противогъбично и антипаразитно действие. Подобрява кръвната циркулация и повишава ниското артериално налягане. Помага за релаксация и намаляване на стреса. Насърчава здравето на кожата, укрепва косата и се бори с пърхота и косопада. Служи като репелент и третира ухапвания от насекоми и ужилвания. Енергетиката на етеричното масло от мащерка засилва решимостта, придава мъжество, помага за преодоляване на страха и плахостта, зарежда с увереност и вътрешна сила.

Аромат: Билков, тревист, сладък

Метод на извличане: Парна дестилация

Използваема част: Листа и цвят  

Основни химични съставки

Тимол, Карвакрол, Парацимен, Линалол

Етерични смеси с масло от Мащерка

Основната част от етеричното масло се състои от фенолни съединения, предимно тимол и карвакрол. Това богатство на феноли се използва много активно в парфюмите. Такива аромати са Mugler Alien Man, Tom Ford Tuscan Leather и White Suede, YSL Wild Leather, Paco Rabanne Pure XS. Ако търсите идеи за смеси с етерично масло от мащерка, можете да комбинирате с етерични масла от лавандула, исоп, розмарин, риган, бергамот, маточина и мента.

Мащерка – малко история

В природата са познати поне 350 разновидности мащерка, но само три от тях намират място в кухнята - обикновената (лат. Thymus vulgaris), лимоновата и кимовата. Билката, известна още като бабина душица, е родом от слънчевите хълмове на Средиземноморието. Името „мащерка" (thyme) произлиза от древногръцката дума „θυμιαω“ (thymos), означаваща „дим“. С мащерката се свързват много легенди. Първите свидетелства за употреба на билката датират отпреди около 5000 години, когато шумерите започнали да я използват като противовъзпалително средство. В Древна Гърция използвали уханната билка като тамян в ритуалните си жертвоприношения, за омилостивяване на боговете и пречистване на въздуха. Красива легенда разказва, как сълзите на красивата Елена се превърнали в ароматна мащерка. Древните гърци масажирали телата си с благовонни масла, извлечени от мащерка, и хвърляли стръкчета от билката в огъня, а уханията от дима стигали до боговете. Хълмовете на Гърция били покрити с благоуханното растение, което постепенно се превърнало в символ на кураж и храброст. Римляните също асоциирали мащерката с храброст и сила и преди битки воините се къпели във вода, ароматизирана с билката, защото вярвали, че това ще им донесе победа. През Средновековието жените пришивали в хастара на дрехата на воините изсушена мащерка. Вярвало се, че така те получавали допълнително мъжество и смелост по време на битки. ​​Съществувал и друг ритуал, при който дамите бродирали на туниките на любимите си рицари растението като символ на смелостта. 

Широката употреба на мащерката продължила през вековете. Когато през XVI век черната чума поразила човечеството, милиони хора използвали мащерката за лечение и защита. Нейните дезинфекциращи свойства били използвани по време на епидемии от проказа, холера и чума, като билката била хвърляна в огньове. По време на Първата Световна Война в болниците прилагали маслото от мащерка за зарастване на рани и дезинфекция на инструменти. В годините преди изобретяването на хладилника, използването на билката в готварски рецепти осигурявало защита срещу разваляне на месото и хранително отравяне.