Вижте защо един германец избра калта на полето в България пред офиса в Германия

---

Историята на Йонатан Мидендорф - кога и защо избира труда на полето в България

Здравей, Йонатан, може ли да ни се представиш?

Здравейте, казвам се Йонатан Мидендорф и съм от Николово.

 

От къде?

От Николово...Ок, роден съм в Германия, Хановер, но съм от Николово, Русенско.

 

Интересно, защото се представяш, че си от Николово, повечето чужденци се представят с родното си място и страната си.

Да, така и често хората не разбират в първия момент от къде точно съм (може би заради акцента ми) и е нужно да им обеснявам ...“да да от Германия съм, но живея в Николово“....за мен така е правилно, разбира се, че има значение къде си роден, но мисля, че е по-важно е къде се чувстваш у дома си. А аз се чувствам у дома си тук в България - тук е моето семейство, моето дете, моята съпруга... моите приятели... и моето куче.

 

Значи обичаш България и тя е твоя дом?

О да сега е така, но в началото не беше баш така.

 

Какво имаш в предвид като казваш „баш“ така?

Бих искал да започна с това, че може би аз не съм типичния германец, който бихте си представили – този, който е сериозен и стриктен, обядва шницел и варени картофи, пие само немска бира, кара само немски коли и носи сандали с чорапи.

Дойдох тук преди 11 години. Бях млад, енергичен, с хъс към живота. Когато реших да напусна моята страна Германия, за да потърся късмета си в България нямах идея какво ме очаква.

Никога няма да забравя първия път, когато кацнах в София през калния и кишав ноември. Може би сте го чували от много чужденци и сигурно вече е клише, но всичко ми се стори сиво,мрачно и не до там... чисто. Така, че любовта ми към България не беше от пръв поглед.

 

Кое ти беше най-трудно в България в началото?

Мисля, че езиковата бариера - никак не разбирах реакцията на хората, когато сърдечно им пожелавах „много килим“ в техните начинания, вместо „много късмет“... или смеха на продавачката в магазина, когато исках „шампоан за космопад“. Сега все още изпадам в комични ситуации (макар и по-рядко от началото), но хората винаги проявяват разбиране.

 

Може би защото наистина се опитваш да говориш български език, много чужденци са тук от доста дълго и все още не знаят български.

Да така е, но аз нямах и много избор. В работата ми се налагаше да контактувам с българи и това ми помогна да уча. Може да се каже, че в комуникацията си научих български. Като цяло не обичам да седя и уча от курсове и учебници. Предпочитам да уча от хората, с които разговарям. В началото учех от хората от селата на полето, с които работех.... за това и моя български не е баш този, който говорят по новините. В един момент се оказа, че знам доста палави думички (както съпругата ми ги нарича).

Казваш, че работиш на полето?

Да така е, това е най-страхотната работа за мен. Обичам работата на полето, обичам да съм навън сред природата, да се прибирам кален и изморен. Тук в България имате най-прекрасната природа! Мисля, че това беше една от причините, които ме накараха да остана тук.

 

Не е ли причината и съпругата ти Павлина, която също е от България?

В интерес на истината – не. Павлина също, както много българи беше пътувала много и не искаше да живеем тук в началото. Искаше да живеем в друга страна по-уредена, по-чиста и по-подредена. Аз настоях да останем в България и да започнем живота си тук като семейство.

 

И защо реши така?

Защото България е прекрасна страна, не само природата, но и хората. Не зная защо, може би заради смешния начин, по който говоря и често бъркам очи...уши.., но хората са винаги мили и отзивчиви към мен. Нищо тук не е прекалено стриктно и стерилно, не е нужно да направя заявка два месеца напред за да посетя приятел или семейство...всичко е спонтанно и лесно.

 

Много хора ще си кажат, че е лесно, когато идваш от богата страна в Евро и живееш тук с левове по две?

В интерес на истината в България дойдох от по-бедна страна – от Южна Африка. Семейството ми не е богато родителите ми са нормални хора, така, че в България дойдох главно с образованието ми от Австралия и Нова Зеландия - то беше скъпото, което имах. А и България не е бедна страна! Много хора тук не са виждали какво наистина значи бедност!?

 

Какво имаш в предвид?

Преди да дойда тук бях доброволец 2 години в Южна Африка. Живях в сиропиталище за деца с увреждания без родители болни от СПИН. Тук може да кажете, че има бедност. Не може да си представите радостта на децата от една лъжица бяла захар или обикновена бисквита, или разочарованието им, когато разберат, че най-доброто им приятелче вече не може да играе с тях, защото...вече го няма ...отишло е на небето

Колко тъжно!

Не не , това е живота на тези деца и в интерес на истината това са най-щастливите деца, които съм виждал - по-щастливи от немските презадоволени деца и по-щастливи и от българските, които също имат всичко. Децата в Африка нямат обувки или панталони, някои от тях нямат крак или ръка, но играят футбол в праха и калта, а лицата им греят от истинско щастие.

Ще сменя малко темата. Защо реши да се занимаваш с земеделие и да създадеш марката Есенсес България (Essences Bulgaria)?

Ами то си дойде съвсем естествено. Започнахме със земеделието, защото исках да работя навън на въздух на полето сред билките, които отглеждаме. Със съпругата ми искахме да създадем начин на живот, който е истински и естествен, да е свързан с природата и също така да ни носи доходи. Започнахме да дестилираме някои от билките, които отглеждаме и добихме първите етерични масла. Решихме да започнем продажби първо на немския пазар. Не беше никак лесно. Едно от трудностите да се наложим на немския пазар беше името на марката, която избрахме. Не е тайна , че голяма част от средностатистическите германци се сблъскват с името България най-вече в криминалната хроника на вестниците и новините. За това в началото и хората бяха скептични към продуктите ни. Семейството ми ме посъветва, че може би ако променим името на марката ще бъде по-лесно да се развием. Само, че за мен нямаше друго име, което така да показа, кои сме ние от къде сме и какво правим, така, че не отстъпих.

През годините се оказа, че нещата потръгват, че съществуват и много хора, които свързват България с истински, качествени и естествени продукти. Тези хора оцениха продуктите ни, труда ни и енергията, която сме вложили във всеки детайл.

Днес продуктите ни се предлагат във всички европейски държави, САЩ, Канада, дори и в една аптека в Южна Африка.

 

Е това е един щастлив край на Вашата приказка.

Мисля, че живота ни е много далеч от приказка - може нещо средно между екшън филм и комедия. Както всички производители в България – всеки ден е борба, но и щастие.

 

За край - какво би пожелал на хората прочели това интервю?

Много килим