Да хванеш гората с Галя Щърбева от Нова ТВ

---

Екипът на предаването "Да хванеш гората" потърси Йонатан и Павлина Мидендорф, за да разкажат тяхната история.

Една вдъхновяваща история за това как може да зарежеш града, да хванеш гората и да намериш щастието, своята мисия в живота и в бизнеса. За хубавото, лошото и трудното - без цензура от създателите на Essences Bulgaria.

...Виждах смисъл в това, което правя. Всяко нещо, което идва от земята, от ръцете ти, винаги има смисъл. Не е само този тежък труд, има и много хубави моменти. Хубаво е сутрин, когато си на полето и да видиш изгрева. Няма по-красива гледка от тази. Това няма да го видиш в офиса, нито ще го видиш пред компютъра. Това да съм сред природата ме зарежда...

Как един германец от Хановер се оказа в България, в едно русенско село?

Йонатан: Аз съм израснал в Хановер, в самия град, където всичко е подредено и организирано, но още тогава това не ми харесваше, защото ми липсваха предизвикателства. Още като дете исках да отида в Африка. Следвах в Германия, Литва, Естония, бях в Австралия за един семестър и отново се върнах в Южна Африка. След това следвах и в Нова Зеландия, после отново се върнах в Германия.

Когато приключих образованието си и започнах да търся работа, първата работа, която намерих беше в България. Не знаех нищо за България, но си казах „Защо да не пробвам?“ Дойдох тук и много ми хареса.

Павлина: Аз завърших бакалавърската си степен в България, а магистърската в Германия – там учих "Културология" в  Европейския университет Виадрина.

Ние не се запознахме в Германия, както всички предполагат, а тук в България. Моята преподавателка в магистърската степен беше германка и те бяха приятели. Тя ни свърза, тъй като Йонатан не искаше да живее в града, а искаше да живее на село.

По това време аз живеех на село със семейството си. Той искаше да му покажа места, за да наеме къща и да живее в Николово. След една седмица заживяхме заедно и скоро след това се появи и дъщеричката ни Валери.

Аз не исках да живеем тук, защото завърших в Германия и мислех, че там ще имаме по-добро бъдеще и по-голяма сигурност. Йонатан настоя да останем. По някакъв начин той се влюби в България. Не искаше да живее другаде. Не си представяше живота ни никъде другаде, освен на село.

Откъде идва това влюбване в България?

Йонатан: Е, от хората и природата. Тук е уникално. Има много хубави хора, които ти помагат, когато имаш нужда от нещо и може да се срещате спонтанно. Няма нужда от предварителни уговорки, въртиш един телефон и нещата се случват. В Германия винаги трябва да имаш план.

Как дойде идеята за био земеделието, за орехите и етеричните масла?

Павлина: Двамата заедно решихме. Тогава маточината беше много популярна в България и цената на маслото беше много добра, така че първата година направихме малък експеримент. Залесихме около пет декара и реколтата ни се видя страхотна. На следващата година решихме да разширим бизнеса, само че вместо да го направим постепенно, решихме да засадим 70 декара.

Моят брат Велико се включи тогава в бизнеса. Беше много трудно, ставахме в 4 сутринта. Убийствен труд е земеделието, особено когато искаш да правиш биологично земеделие - има много ръчен труд. Земята не се третира с химикали и затова трябва много работна ръка.

Велико: Спечелиха ме с идеята, когато обсъждаха да се местят в Германия. Решихме да направим в България нещо съвместно, за да може те да останат тук и да са покрай нас. Както знаете, ние българите много обичаме семейството и да сме на близко.

Трудно ли е да се работи със семейството?

Велико: О да, когато има силни характери, както сме Йонатан, сестра ми и аз е трудно, но като цяло в семейството се правят по-лесно компромиси.

Павлина: Следващата година беше много тежка, защото това, което имахме като извадка, не се препокри с това, което имахме като извадка от първата година. Продукцията беше много малко, а и цената на маточината падна, нямаше кой да купи продукцията ни. Бяхме меко казано в криза, фалит.

Йонатан: Паднахме и станахме отново.

Кое е това, което ви държеше на крака?

Павлина: Йонатан. Той има много силен дух. Брат ми също. След първата година аз бях готова да се откажа. Бяхме вложили толкова труд и усилия, а нищо не се получи. Тогава започнахме да изпращаме мостри на маслото из цял свят. Една американска фирма хареса един от продуктите ни – молдовски змееогловник и изкупи цялата продукция на много добра цена и това ни спаси от първия фалит. 

Йонатан: Всъщност, ние бяхме първите, които произвеждаха етерично масло от молдовски змееогловник. В началото ни привлече изцяло ароматът на това растение, но всъщност се оказа, че то има и отлични аналгетични свойства – помага при болка.

Велико: Към момента разполагаме с много билки, които сами отглеждаме в нашите насаждения. Те са биологични, затова са ни и в малко повече плевелите :) Отглеждаме риган, чубрица, роза дамaсцена, роза алба, лавандула и много други характерни за България билки.

Йонатан: Орехите също ни помогнаха да излезем от кризата. Не изискват голям ресурс като конвенционалните култури от гледна точка на поливане, а и са по-добри за природата.

Къде продавате сега?

Йонатан: Орехи продаваме главно в Европа, а етерични масла в почти цял свят.

Кое е най-интересното място, от където са купували вашите продукти?

Павлина: В Южна Африка.

Йонатан: Имахме и поръчка от Бора Бора и от Сирия, по време на войната. Доставката беше почти невъзможна. Трябваше да я изпратим през Дубай.

Ти преди да дойдеш в България, знаеше ли нещо за етеричните масла, за българската роза?

Йонатан: О, не. Нищо не знаех, освен че има розово масло от България. То е световноизвестно. Освен това обаче, нямах представа за какво се използва и как се добива.

Велико: В нашия регион, зимата е проблем, тъй като е много студена. Опасявахме се, че ще има доста замръзвания и затова започнахме с едно малко „опитно“ поле. Видяхме, че времето не е такъв проблем и растенията се развиват, нещата се получават.

Ти като жена завършила "Културология" в Германия, как дойде тази рязка смяна на амплоато с нивата? Имало ли е моменти, в които си си казвала „Какво направих“?

Павлина: Да, имаше такива моменти, когато се събуждах и си казвах „Нямаше ли да е по-хубаво да съм в 8 часа в офиса?“ Виждах смисъл в това, което правя, защото нещо, което идва от земята, от ръцете ти, винаги има смисъл. Не е само този тежък труд, има и много хубави моменти. Хубаво е сутрин, когато си на полето и да видиш изгрева. Няма по-красива гледка от тази. Това няма да го видиш в офиса, нито ще го видиш на компютъра. Това да съм сред природата ме зарежда.

При теб откъде идва това желание да живееш тук на село?

Йонатан: Ами просто нещата тук се случват по-бавно, което според мен е по-нормалният начин да се случват нещата. Харесвам да стоя с бабите на пейките. Сядам при тях да си говорим. Говорим си обикновени селски неща – дали ще има слана, дали е рано или късно да сеем домати, такива селски теми.

Има и негативни неща в България, разбира се. Основното за мен са мрънкащите хора. Няма проблем да критикуваш, но не харесвам, когато само се критикува, а нищо не се прави. Да чистиш двора си и да хвърляш боклука в комшиите – не ми допада този манталитет.

Някога липсвал ти е този немски манталитет – всичко да е организирано и подредено?

Йонатан: Да, основно по отношение на работата, хубаво е да има ред. В същото време да можеш да импровизираш също е много важно.

Какво казваха хората, когато започваше?

Павлина: Ами аз не мисля, че съм се отказала от нещо в живота си като съм дошла на село. Чуждото мнение не е толкова важно за мен. За мен е важно, че моят избор е важен за мен. Аз съм щастлива с избора, който съм направила.

Отначало не знаех нищо за билките, но след това започнах да имам жив интерес. Бях на много конференции, минах много курсове и обучения, чета литература. 

Всички билки дестилираме сами. Например салвия скларея е масло, което наричаме „женското масло“, тъй като помага за много женски неразположения – балансира хормоналния баланс.

Може ли да се изкарват нормални средства за едно семейство и да се живее добре с всичко това, с което се занимавате?

Павлина: Да, може да се живее добре. Хубаво е, че последните години има много европейски субсидии, които се дават на земеделците. Няма да живее луксозно, но ако човек избере този начин на живот, ще има достатъчно, за да преживява семейството му.

Когато се занимаваш със земеделие, трябва да вложиш цялото си сърце, за да има някакъв резултат. Най-важното е да не се отчайваш и отказваш. Винаги има спадове и върхове. Земеделската продукция зависи много от климатичните условия.

Йонатан: Има голяма разлика между конвенционална ферма и био земеделие. Трябва да имаш хъс и план, за това, което искаш да правиш, и да си наясно дали имаш пазар.

Как си обясняваш това, че толкова чужденци, основно англичани и германци избират България?

Освен евтиния алкохол за англичаните (смее се), любовта на хората, а и хубавото време. Хората и съседите си помагат. Трудно ще го видиш това в Англия и Германия.

Ще продължаваме да развиваме нашия бизнес с билки и етерични масла, да правим това, което ни прави щастливи. Планове има много. Искаме един ден да направим дом за деца без родители.

Павлина: Тази негова идея за дом за деца без родители много ме радва. Аз много обичам децата, те ни дават щастие, така че аз също много бих се радвала да можем да осъществим една така инициатива. Вложихме много усилия в бизнеса си и може би е време, да се захванем със социален проект. Парите сами по себе си не носят щастие, ако не даряваш щастие и на някой друг.

Благодарим за вълнуващата среща на Галя и Петко от предаването "Да хванеш гората" и до скоро!